Един партньор никога не ни е достатъчен, а все се стремим към един, който е за нас създаден

Датата 6 юли е обявена за световен ден на целувката. Не мисля, че има нужда от празници, за да ни подтикват да се целуваме, или да се прегръщаме, или да се обичаме.
Като вечните спорове на 14 февруари и 8 март – да се подаряват ли цветя на жените и изобщо това наши празници ли са, че да ги празнуваме?
Всеки да си прави каквото му душа иска, щом му е празнично и си търси повод за празнуване.
„Всеки да прави каквото си иска.“
Това ме връща към един скорошен разговор с приятели, в който стана дума за едно момиче, което си има гадже от години, но спи и с един мой приятел. Напоследък доста често срещам такива истории, пълно е с момичета , които изключително много държат обществеността да е наясно, че те си имат приятели, живеят с тях дори и непрекъснато надуват главите на околните с постоянни разкази и цитати от любимия. Какво направил, къде отишъл, как я взема от работа, къде я води. Това точно какво вълнува околния свят, съм се питала винаги. Тези неща са за близки приятели и не в такива подробности дори.
От такива „верни хубавици“ съм чувала истории за техни приятелки, които въпреки че си имат гаджета, кръшкат в несвяст, а разказващите момичета уж са направо потресени: Как може така?!
Само докато слушам подобни разкази, знам, че тази, която се възмущава е готова да прави същото, и то вероятно дори го прави, докато показва публично морална възвишеност. Скоро се оказа, че съм права, но волната й програма завърши почти с бой между момчетата, а титуляра си я прибра вкъщи и да й се радва и да се смята за победител. Този път може би, но такава няма никога да спре, нека й се порадва още известно време.
Та да се върнем на първата героиня, която възмути моя дългогодишна приятелка, за която подобно поведение е немислимо, недопустимо и дори, ако имаше власт – подсъдно с най-тежката присъда.
Според моята приятелка , не е възможно да има такива хора, което мен лично ме накара леко да се усмихна. Били сме създадени моногамни и точка.
Това ме накара да се замисля, дали не е права всъщност, или обществото нарочно е създало формата семейство, за да вкара разюзданата ни природа в някаква рамка, която да задържа поне привидно и да ограничава животинските ни страсти. В подкрепа на това много обичаме да се сравняваме с животни, които са моногамни през целия си земен път – гибон, албатрос, белоглав орел, вълк, черен лешояд, гургулица, и разбира се – лебедът.
В младежките ми години също смятах ,че хората се женят и си остават верни завинаги. Исках такова стабилно семейство и вярвах диво в него.
Сблъсъкът ми с кръшкането в семейството ме изпъна в ступор. Тогава се ядосах на детските приказки, които така лошо учат децата да вярват в щастливия дългогодишен брак, а практиката показва друго.
Сега мисля, че хората сме устроени да имаме повече от един партньор в живота си. Но продължавам да не харесвам кръшкащите момичета или момчета.
Никой не обича да му изневеряват и нормално е да го приеме за предателство, каквото е .
Само че е личен избор дали ще останеш в годините само с един партньор или ще го сменяш с други. Дори и когато си семеен, или от години имаш връзка. Който веднъж го е направил, вероятно така ще продължи живота си без значение кой е следващият му партньор.(Тук изключвам двойките, на които взаимно им харесва смяната на партньори. Те са за друга история. Въпрос на избор е целият ни живот.)
Който не може да си държи краката събрани или ципа затворен, ако не е готов за връзка, да не си я позволява, защото така наранява всички около себе си. И себе си също.
Който е устроен моногамно, той така ще продължи да живее. Дано случи на същия тип партньор. А любовта съществува. Ако вече сме я срещнали, от нас зависи да я задържим и всеки ден да я правим още по-красива. Ако не сме, да продължаваме да я търсим и да вярваме в нея, без да правим компромиси с паралелни връзки.