Разведените родители не са врагове, а децата не са техни заложници

Писна ми да слушам и гледам как майки и бащи, които вече не са семейство, побъркват със собствените си простотии децата си, само заради едната мъст!
„Няма да ти дам детето, ако не правиш или правиш еди-какво си.“
„Вземи ме с теб на почивка, иначе няма да пусна детето с теб. Купи или дай пари, иначе няма да видиш детето.“
„Майка ти такава, баща ти онакъв…“
Писна ми от глупави хора, без грам мозък в главата си, които залагат психиката, емоциите и бъдещето на детето или децата си, докато продължават да воюват с бившия/бившата.
Нека започнем по-отдалеч. Когато си избирахте мъж или жена, преценихте ли му капацитета? Вярно, никой не се жени, за да се разведе (в статистиката ни не попадат браковете по сметка). Както вече сме коментирали, има си неща, по които да си познаеш човека и да не правиш компромиси с това-онова, за да не останеш мома или ерген, защото цялата рода иска вече да вдига сватба, понеже така било редно, време ти е, а и обществото така очаква. Съседите питат (много добре ти знаят ЕГН-то!), родата също цъка къде явно, къде тайно – нещо е недъгаво нашето, че още да не се е оженило.
Та, ако всички тези условия са отпаднали и бракът е факт поради любов и сериозен размисъл, че сме избрали правилния човек, все някой ден се стига до развод. Разбира се това не е никак задължително, но е твърде възможно.
И когато това се случи, вината е на двете страни. Ако двете страни имат общи деца, хууубаво трябва да си помислят как ще се държат помежду си, за да не вредят на децата.
Децата не са Ви заложници, не разбират изобщо, ама по никакъв начин защо сте разделени, защо не живеете заедно и в най-честия случай приемат, че вината е тяхна и вече не ги обичате.
Това така ли е в действителност? Ако е така, хич и не пропускайте да го набиете в малката главица на малчугана, че заради неговото непослушание, ревове, искания, претенции, безсънните Ви нощи и т.н. мъдрости, сте се развели с другия му родител. Дано въведат закон за това и Ви тикнат в затвора!
Ако имате капка акъл в главата си, обяснете на децата си, че ги обичате и двамата родители, че искате да са щастливи и на дела им го показвайте ежесекундно!
Преглътнете наранените си чувства, разбитите си сърца, те ще се излекуват, сигурно ще срещнете нова любов, но не правете децата си заложници на проваления си брак. (Кой каза провал? Обществото или родата? Да излезе крачка напред!)

Продължете живота си смело, силно и уверено, с огромна любов и разбиране към малките същества, които сте създали и трябва да отгледате здрави, умни, радостни и обичани от двамата им родители.
Загърбете тъпото его, шушукането на комшиите, одумването от родата и правете каквото трябва, а именно – поддържайте прекрасни отношения с бившата си половинка, приемете дори следващото й семейство, деца. Тези неща по никакъв начин не влияят нито на Вас, нито на децата Ви, освен ако не го превърнете в трагедия и не оплаквате горко злочестото си съществуване.
Всеки може да се справи с всичко и да продължи достойно и красиво живота си. Един развод не е край на живота, а може би е чудесно начало на нещо ново. Дори на още по-добри отношения с бившия съпруг или съпруга.
По-добре е да сте щастливо разведени, отколкото нещастни съпрузи, които съсипват още повече децата си, живеейки заедно в името на същите тези деца. Пълен парадокс.
А като сте вече разведени, само ги обичайте малките си същества. И ако още имате неща като възрастни за изглаждане помежду си, го правете насаме, без дребосъците да Ви слушат.
Помнете: когато пораснат те ще съсипят Вашия живот и има да се чудите какво не му дадох, направих, че така се отнася с мен и и с околния свят. Първите пирони в ковчега сте ги забили Вие самите.