За робовладелците и безправните им слуги

Днес още една медия умря. Колегите от Topnovini.bg останаха кръгли сираци след като собственикът на медията им почина, а наследниците му нехаят за съдбата на хората в сайта. Хората стоят във въздуха – нито могат да напуснат, нито ги „напускат“. Не им дават и заплати.
Те написаха писмо до премиера и до омбудсмана, та дори и до Слави Трифонов, за да получат решение на случая си.
Какво ще направи бащицата на нацията тепърва предстои да видим и то с огромен интерес. Зависи накъде му е китката сутринта, после накъде е вечерта, а на другия ден нещата са коренно различни. Той няма никога еднакво мнение по всяко време на денонощието, но не това е темата.
Скърбя за колегите искрено, защото съм била в подобна позиция десетки път и ги разбирам прекрасно. И още има големи медии, за които обикновения читател смятат, че е престижно да работиш, но не знае, че им дават заплати на час по лъжичка и им изпиват здравето, за да правят качествен продукт срещу нищо.
Скърбя за убиването на професията, което се случва с всяка изминала секунда, заради историческия момент, в който се намираме, до който сами сме стигнали, за тези, които сме избрали да ни управляват и налагат цензура без капка свян и срам, за некадърните редактори, които назначават и дундуркат, за да си осигурят медиен комфорт.
Скърбя за ширещата се неграмотност в гилдията, за все по-младите и по-некадърни репортерчета, които хванали микрофона, не знаят нито къде се намират, нито какво да питат, нито какво да разкажат на драгия зрител. А да, намират се в телевизията, в радиото, в еди-кой си сайт. Те са известни, познават ги лелките в магазина и бабите пред блока.
Плеймейтки, манекенки и сие простакеси и измислените им предавания, за да ги показват по телевизията, защото са топлили нечие легло, те учат на култура и на други интересни неща, които ще видите в предаването им. Обобщавам, защото е масово. Биса единици и те не остават незабелязани, но простотията бъка и се размножава.
Скърбя за всички онези, които не са в гилдията – миньори, полицаи, учители, лекари , всички, които работят за мизерно заплащане, доста често не го получават, за тези в частните фирми, които работят без договори, с неизрядни договори, за тези, които не получават заплати, но продължават да ходят на работа, защото хранят семейства.
С какво ги хранят обаче? С какво си плащат сметките, с какво купуват храна? С това, че продължават да ходят на работа, където заплатата е щедро обещание в необозримото бъдеще. Вземат заеми, които не знаят кога ще върнат. Спират да вземат заеми, защото не искат да им дават, понеже не могат да ги върнат. Имат вероятно заеми в банки, които също си искат парите обратно.
Какво му остава на човек, освен да си тегли въжето? Или куршума. Или да запали жена си.
Докато тези, които не получаваме заплати, продължаваме да ходим на работа и да търпим всякакви робовладелци да ни късат живота на парчета , докато са на разходки с яхтите си, все ще е така. Права имат само те, за робите – камшик.
Все ще е така, докато продължаваме да си затваряме очите, докато гласуваме за изроди, докато си мълчим, докато сме все същите задници. Бездействието не поражда нищо.Протестите, както видяхме – само празни обещания. Даже понякога и тях ги няма.
Революциите променят системи. У нас подобна опасност няма. За мен лично само скръб остана. Всеки ден ще гърми по една такава бомба. Дано не претръпнем съвсем и да се отдадем на тоталната апатия.