Как да стигнем до аязмото „Св. Марина“ до Джулюница – подробно упътване за екстремни преживявания

Ако сте много вярващ християнин или само вярвате в чудеса, аязмото „Св. Марина“ между Джулюница и Кесарево е мястото.

Легендите говорят, че точно през нощта на 16 срещу 17 юли водата в аязмото става лековита и нейната целебна сила продължава само едно денонощие. Сред най-известните легенди е тази за сляпо бедно дете, доведено от баща си, което изненадващо прогледа благодарение на лековитата кал на самото аязмо.
Един ентусиаст, приключенец и мъж с добро сърце, заобиколен от очилати жени около себе си реши да ги заведе на мястото, впечатлен от прочетеното във вестника.
Там било подробно обяснено как се стига до мястото, а после- мажеш се с лековитата вода и чакащ чудото да се случи.
Натоварили се всички в колата, предвкусвайки страхотна екскурзия, приятно лятно августовско време и добро настроение.
Джулюница се оказала трудна дестинация. Въоръжени с карта и приятни разговори с местните хора, най-накрая стигнали до селото. Там вече трябвало да питат как да стигнат до аязмото.
„Оттук покрай прицекланицата вдясно, после нагоре има едно баирче и след него вляво черен път, там е.“, начертали схемата местните. Имало и дървена табела, която указвала къде се намира търсеното място.
След повторно питане и лутане стигнали до въпросния черен път. Табела имало, но на нея, и то не дървена, а от червена хартия, сложена в плик, на която пишело: „Забранява се събирането на трюфели!“

„Няма къде другаде да е, тук е!“, отсякъл шофьорът водач и забил през черния път. От едната страна стърнище, от другата слънчогледи, както обяснили джулюнци.
Пътят, както казахме черен, достатъчно широк, видимо последно прокаран от трактор. Предната вечер валял дъжд, една кална локва блокирала колата на нашите екскурзианти. Бутане, пъшкане, напъни на колата, подлагане на храсти и клони под гумите, измъкнали я. Продължили напред и хоп – малка рекичка, но аязмо и параклис не се вижда.

Второ засядане на автомобила, втори път го измъкнали, продължили напред и хоп – срещу тях къща. Я да питаме как се излиза оттук и чудо! Това било аязмото, били стигнали. Проходчето от цимент, направено да прескочиш рекичката и да стигнеш до параклиса – счупено. Извор няма – явно защото било месец след датата, когато това се случва.

Починали си, поприказвали си и тръгнали обратно с огромната предпазливост да не затънат отново. Всичко минало добре до мястото, където затънали за първи път на идване. Този път нищо не помогнало – колата не помръдвала.
Групата се разделила на две – едната част тръгнали към селото за помощ, другите двама – шофьорът и едно дете, останали да чакат.
В крайна сметка помощ намерили, дошли добри спасители с огромен джип и издърпали заседналата кола.
„Защо сте дошли до тук с кола?- попитали местните – Хората направиха преход, построиха пейки, заслон край мястото, но местните арендатори попиляха пътя.“
Какво пишело още в медиите, за да се втурнат в това приключение съвсем спокойно:
„През 2015 г. официално е бъде открита нова туристическа инфраструктура край извора и оброчището, с което местността придобива статут на туристическа атракция. Със средства на ПРСР са изградени пейки, навес за посетителите, пътеки, както и оборудване за оброчището.
Проектът „Туристическа атракция „Света Марина”се реализира по мярка 313 от Стратегията за местно развитие МИГ „Лясковец – Стражица” и неговата стойност е 28 560,45 лв.“
От нашите приключенци, вече знаете, че това не е така. Ако искате да стигнете до аязмото – високопроходим автомобил или гумени ботуши и стабилни обувки, дори и през летния сезон!