Когато фантастиката става реалност или една рибка в ухото

Всяко лято ми писва да повтарям как е на руски език „Как се казваш?“, „На колко си години?“ и други подобни първоначални входящи въпроси за начало на запознанство с русначета по морето.
Продължавам да се дивя защо това дете не запомня поне тези два елементари и близки до българския език изрази. До тази година. Дори не бях попитана нищо, а тя започна игра първо с едно момиченца след това се появиха още три русначета.
Гледат си в телефоните, говорят и всичко е наред. Дори игри започнаха, а бе, комуникацията течеше по мед и масло.
При едно от идванията й при мен попитах дъщеря ми как се разбират, явно продължавах наивно да смятам, че и двете страни намират прилика в двата езика и с помощта на жестовете нещата са се наместили. Старост-нерадост.
Тя ме по гледна въодушевено и ми каза нещото, което за тяхната тайфа се оказва най-нормалното нещо, което могат да направят, за да говорят помежду си без никакви пречки: „Пускаме си на микрофона гугъл преводач и той превежда каквото искаме да си кажем.“
Шах и мат. Знам за опцията, но никога не би ми минало през ума да я ползвам. Защото съм друго поколение. Защото ще положа всичките си усилия и познания да се изкажа и разбера с отсрещната страна поне на три езика в нормата и на още поне два с огромни усилия, но все ще се разберем. Но да си пусна гугъл…(нарочно е два пъти с малка буква, така е по детски, кой ти брои подобно важничене и условности – б.а.)
Сетих се, че много хора от поколението след 90-те не разбират руски, колкото и странно да е за мен. Не го чуват и не го разбират този чисто чужд за тях език.
Сетих се, че наскоро, когато разказвах на една приятелка, която е под 30 г., че съм свидетел на сбъдването на предсказанията от любимите ми книги фантастика, тя ме изгледа като почти полумалоумна.
„Знаеш ли, че нещата от книгите с фантастика се сбъдват“, попитах ентусиазирано аз, за да открия пред нея, а и да затвърдя не себе си, че съм автентичен свидетел на случващото се в света. „Преди много години, бях още дете, беше фантастика да има видео телефони – и докато говориш, да виждаш отсрещния? Сега това отдавна вече е реалност.“
Ето този факт направо я разтърси в най-хубавия смисъл на думата. За нея това беше реалност откакто е станала голям човек. Никога не е живяла във времето, когато трябва да си вкъщи, за да може евентуално да се свържеш с някого. Нещо, което дори на мен вече ми звучи далечно и невероятно. Чудя се как се намирахме изобщо по онова време…
Цялата история с дъщеря ми веднага ми напомни за рибката в ухото на Артър, която превеждаше всичко. Може би ще дойде време, когато никой няма да учи чужди езици. Няма нужда да си затормозява мозъка с това, след като може да го използва за още по-големи и велики неща в този свят. Стига да не го унищожава. Светът имах предвид.

„Артър се замисли.
— Форд — каза той.
— Да?
— Какво прави тази рибка в ухото ми?
— Превежда ти. Това е Вавилонска рибка. Ако искаш, виж какво казва книгата за нея.
…
— Вавилонската рибка — заговори Пътеводителят тихичко — е малка, жълта на цвят, прилича на плужек. Това е навярно най-странното същество в цялата Вселена. Храни се с енергия от мозъчни вълни, но не с получената от собствения й носител, а с тази от окръжаващите го. Тя абсорбира всички подсъзнателни мисловни вълни от околната мозъчна енергия и те й служат за храна. След това отделя в мозъка на своя носител телепатично междуклетъчно вещество, получено при сливането на съзнателните мисловни честоти с нервните сигнали, уловени от речевите центрове на мозъка, който ги издава. Практическият резултат от всичко това е, че ако си пъхнеш една Вавилонска рибка в ухото, веднага започваш да разбираш всичко, което ти се говори на всички възможни езици. Фактически речевите структури, които възприемате слухово, се декодират посредством мозъчно-вълновата матрица, внедрена в мозъка ви от вашата Вавилонска рибка.
Фактът, че едно тъй полезно нещо може да се е развило по някаква случайност, е толкова поразително невероятен, че някои философи виждат в това окончателното и необходимо доказателство за несъществуването на бог.“
Велика книга. 42.