Любовта така те намираааа, ама така, че чак свят ти се завива

Участвахте ли в обещаните чудесни преживявания на „Срещни ме“ на Бодливка?
И аз не участвах, дори не разбрах кога и къде са били. Стоях си в нас, месеци наред след като разбрах за събитията, гледах сълзливи, захаросани и толкова много романтични комедии, че очите ми изтекоха.
Какви любови, какви мъже, какви истории! Поболях се. От мъка, съпричастност, съпреживяване. Поболях се да мисля чуждите истории. Да се чудя и да се мая как се намират хората, въпреки огромните препятствия, които им се случват, но накрая съдбата – тя нали това работи, ги събира и щастието е безмерно!
Той обича друга, но когато среща нея, нещо като че ли се случва дълбоко в сърцето му и … А, бе след много драма, перипетии и огромни терзания на двамата герои, те най-накрая се събират и любовта им огрява света!
А тя, някоя друга де, стои самотна, тъжна, префектна, но неразбрана. Той се блъска в нея в магазина, или направо я блъска с колата си на улицата и после каква любооов!
Добре, ето и обратното: мъжът, изоставен от злата си меркантилна съпруга, която го зарязва за друг, по-богат, как случайно, а то знаем, няма нищо случайно, среща бъдещата си любов в книжарницата, която или е продавачката, или е секси парчето, което си купува книгата, която – о, боже, такава книга не може да чете такова секси парче! Той най-мухльовски казва най егати интелектуалната фраза, сразява я , а тя – понеже й е писнало от галантни, богати, но адски скучни мъже, го забелязва!!!
И не само го забелязва, тя така настоява да говорят, и да пият кафе, и ….Как стана, но накрая се ожениха, защото си паснаха.
Не ми стигат кърпичките вече…
Стоя, гледам, плача и мисля. Какви прекрасни неща се случват на хората. Знам, че и мен това ме чака. Няма начин, нали знам съдбата какво работи.
Стоя си вкъщи, стоя в социалните мрежи, ама скъсах се от лайкове и коментари и подмятания. Намеци. А за постовете ми – върха на интелекта!
Направо ги разбих! В що групи се изказах – мъдро, с яки снимки! Кой да ме схване колко съм я закъсала?!
Нали ги гледам – то не бяха почивки, екстри, питиета, рокли, партита…
Ама пък мен кой ме разбра, че съм си в нас? Бича яко тагове, свят им се зави!
Стоя си в нас, страдам си, а на никого не му пука за мен…
Да взема да изляза и да срещна хора? Я да си догледам страхотния сериал! Може някой да ми звънне на вратата…