Писмо до моя любим*

Здравей, любими мой!
Отдавна искам да ти пиша. Може би не успявам да ти кажа някои неща директно, защото мисля, че ги виждаш и чувстваш, и няма нужда от излишни приказки говорене.
Но съм разбрала, че при мъжете не става с намекване, или с досещане – на вас трябва да ви се казва директно, защото мислите по друг начин от нас, жените, и не разбирате нещата по същия начин.
Искам да ти кажа, че обичам да се грижа за теб, искам да ти е уютно вкъщи, да ти е вкусно, когато се храниш, да е чисто и красиво подредено.
Обичам времето, когато се прибираш, защото цял ден си ми липсвал и имам толкова много неща да ти разказвам, искам да знам какъв е бил твоят ден, как е минал и искам да се върнеш спокоен и доволен от работа, без да си ядосан от рутинните глупости, които се случват на всяка работа.
Обичам да ме гушкаш като сме заедно, да ме докосваш докато вървим по улицата, така незабележимо, но дълбоко интимно, което само ние разбираме и знаем, без да вижда и разбира останалият свят.
Обичам начина, по който си внимателен, когато съм разстроена,

изслушваш ме, изтърпяваш сълзите ми, сръдните ми и великодушно благородно се усмихваш, която беснея срещу света и несправедливостите в него.
Обичам дребните изненади, които ми правиш, хубавите неща, които ми пишеш през деня, докато и двамата работим и не може да сме заедно.
Обичам мръсните ти шеги и сексуални закачки, които ми казваш, докато не сме заедно и още малко ни остава, да се видим. Това ме кара още повече да те искам и да съм сигурна, че ти си моят мъж.
Искам да знаеш обаче едно много важно нещо – аз не съм даденост.
Не съм покорната жена, която живее без всички онези неща, които споделих по-горе, само защото те обичам и ти позволявам на моменти да се държиш като пълен задник, защото си мислиш, че това моето търпение е безгранично, а ти дори и не го възприемаш като търпение. За теб това съм аз, такава, удобна, послушна и няма каква друга да бъда, нали затова си с мен?!
Ще дойде моментът, за който съм те предупреждавала хиляди пъти – ще се разделим, защото повече така не мога, а и не искам.
Не искам да ме пренебрегваш, да забравяш да ме целунеш, да не ме прегръщаш. Не искам да ме нагрубяваш, къде умишлено, къде случайно, защото изобщо не се замисляш, че може да ме нараниш, вторачен в огромното си его.
Повече не искам да се чувствам излишна, необичана, жена за от време на време. Не искам повече да търпя егоистичните ти изцепки и манията ти за величие, с които просто трябва да живея, защото си мислиш, че си единствен и неповторим.
Мога да бъда и сама, но не мога да търпя да бъда тъпкана, неуважавана и необичана.

А може би не ме уважаваш, защото сама съм докарала нещата дотам.
Когато започна да правя по-малко компромиси със собствените си чувства и себеуважение, тогава ще съм готова за следващата връзка с оня мъж, на когото започнах да пиша писмото. Ти не си Той.

Бъди щастлив и продължи живота си, но без мен. А аз ще продължа напред още по-уверена и по-силна.

*Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.