Любовта се подчинява само на един закон – електричеството между двама души

Баба беше яка жена, силна и не търпеше някой да й противоречи. Смъртта на дядо ми я съсипа, бяха заедно над 40 години. Това обаче не я превърна във вечно мрънкаща, плачеща и страдаща вдовица, за която животът вече е свършил, но ще го живеем, щото така ни е писано.
Минаха няколко години и тя се окопити. Душата й искаше своето. Купуваше си вестник „Трета възраст“ и там намираше нови приятели. Ходеше всяка година на балнеосанаторуим, защото имала нужда от почивка и не е много добре със здравето.В същото време тичаше по стъпалата и улицата като 20-годишна и продължаваше да готви готвеше като бог(ако той изобщо може да готви). След като овдовя, всяка зима прекарваше при нас, я пролетта отново се връщаше в града, където беше нейната къща, за да ходи на лозе, защото не я свърташе така да стои.
Но в тази история не лозето, а любовта е темата.

Баба ми си търсеше нов другар в живота. И в крайна сметка намери такъв, за когото прецени, че може да прибере у дома си.
Това рязко разклати моралните устои в нашето семейство, по-точно тези на майка ми. Била съм ученичка в гимназията по това време, какво ми е разбирала главата от взаимоотношения. Знам само, че й се ядосвах, когато мърмореше „Ама каква любов на тази възраст?“ Сметнах, че не ги разбира нещата, защото смътно подозирах, че възраст за тая работа няма. Откъде накъде, не знам.
Години по-късно, при едно пътуване в нощен влак, в съседното купе течеше такъв купон, който не оставяше никой да спи. Вече работех, на следващия ден бях на работа, трябваше да си почина.
Купона вихреха банда ойларипита – мъже и жени на средна възраст 60 години, които под съпровода на акордеон пееха шлагери, флиртуваха и се закачаха досущ като тийнейджъри.
Едва тогава ми светна, че всъщност няма възраст за свалките, нито пък има нещо укоримо в тях.

Телата остаряват, но душите и желанията ни си остават същите както в младостта.
Няма нито възраст, нито време за любовта. Когато с в детската градина и преживяваш първото си влюбване, тогава възрастните ти казват: „Не ти е време за това, като пораснеш ще се влюбваш.“. Като си възрастен мрънкат младите :“ К’во им става на тези старчоци? Едва ходи, ама още за секс мисли!“
Наскоро всички се вторачиха в макроновата булка, защото била по-стара от него. Много важно. Познавам жени, които не са нито Шер, Мадона или Деми Мур, т.е. звезди, и имат връзки с доста по-млади мъже. По-млади с 15-20 години, и то не връзки еднодневки, а дълбоко сърдечни.
Любовта идва, когато й дойде времето, нито секунда по-рано или по-късно. Необременена от невнятните реакции на обществото, от предразсъдъци и псевдоморални изцепки. Тези неща не могат да я спрат.
Обичайте се и не мислете какво ще кажат хората. Който е безгрешен, нека пръв да хвърли камък.