Идеалната жена

Разказът е инспириран от истинска история.

Вече тъкмо бях женен. За красавица, естествено. Нямам компромиси с външния вид на една жена. Или е хубава, или не се занимавам. А в моята съм влюбен още от ученическите години и винаги съм я смятал за недостижима.

Другата жена обаче вече вях виждал няколко пъти из града. Съвършенство!
Руса, очите – синьо-зелени, крака до небето, зъби – по-хубави от всяка холивудска усмивка. А тялото … Жена от кориците на най-модните списания дошла в провинциалното ни градче. Маникюрът й съвършен, педикюрът също, а бе, няма никакъв кусур, който да може да й намериш!

Жена ми е много хубава, но тази, тази е съвършена!
Знаете, има хора, колкото и да са хубави, винаги може да им намериш някакъв малък кусур – бенка, криво пръстче или нещо друго, което, като че ли хем сваля рязко уж съвършенството до земята, хем показва, че идеални няма.
Е, тази жена беше опровержение на всички подобни теории.

Един ден с жена ми отидохме на поредния купон с приятели. Разбира се, семейна сбирка. Бяхме млади, прясно женени всички, кои с деца, кои още не, бабите и дядовците гледаха внуците, а ние се събирахме, пиехме и се забавлявахме.
На семейната кръчмарска сбирка дойде мой много добър познат с жена си. Изненадата беше потресаваща  – той беше със СЪВЪРШЕНАТА ЖЕНА!

Стоиш безмълвно пред убийствената й (буквално) красота, немееш и се прекланяш!
Вечерта се движеше в обичайния си ход, жените къде видимо, къде невидимо ревнуваха от красавицата, мъжете стояхме с полуотворени уста и непризнато се мислехме какво ли би било ако тя ни падне в ръцете…

Обичайните неща.
В един момент Съвършената леко надигна едната част от още по-съвършеното си дупе и каза на висок глас пред всички, без никакъв свян и с най-грубиянския глас, който бях чувал от жена: „ Така ми се пърди!“
Всички се спекохме, а мъжът й целия се изчерви. А тя си пърдеше наистина на масата, псуваше и се държеше като хамалин.

Съвършенството се разпадна на милиони малки парченца.