Няма статукво в любовта, липсата на доверие я убива

Преди 25 години, когато се срещнаха, никой от двамата не знаеше, че тази среща ще има бурно бъдеще и драматичен край.
Учеха в едно училище, Тя бе като сирена – стройна красива, невинна. Бе само на 15 г. Той почти 18-годишен, предстоеше му казарма. Силен, буен и красив младеж.
Любовта им бе главоломна, отнесе ги с цялата сила на първото влюбване, силното физическо привличане и наивните илюзии на младостта. Той бе истински кавалер, внимателен, обгрижващ, а тя още твърде крехка и много чуплива.
И Той я счупи. Първата им раздяла го направи звяр. Не можа да понесе, че я е загубил, че Тя може да излиза с друг, при това толкова грозен и смотан. Какво намира в него?! Ще го пребия и ще се свърши! Той знаеше, че боят няма да промени нищо, а само ще я обърне още повече срещу него. Страдаше много. Опита какво ли не, за да си я върне. Търсеше приятели, приятелки, чрез които да стигне отново до нея и да си я получи обратно, защото бе твърдо убеден, че това е неговото момиче.
Тя се омъжи за някакъв неизвестен никому от компанията мъж, доста по-голям от нея, роди му дете. Нейният рицар трябваше да продължи живота си. Намери друга, която много приличаше външно на нея, трябваше да я замести, да я забрави. После поживя няколко години в чужбина, но не спря да мисли за нея, нито се отказа от изгарящото желание да си е върне и да я има само за себе си.
Когато се върна отново в България, Тя вече се бе развела, след купища побоища, издевателства и тормоз. Той не бе спрял да я иска, обичаше и чуждото дете, искаше да се грижи за тях и да ги пази от всички гадости, които животът предлага. С помощта на приятели, те започнаха отново да се виждат, любовта се върна отново, а Тя бе щастлива, че отново се намериха, защото той беше сериозен, стабилен, добър и грижовен. Беше уморена и уплашена от цялата грубост и жестокост, с която се бе сблъскала в първи я си брак.
Те се ожениха, имаха и собствено дете. Той започна работа при един доста богат бизнесмен, получаваше много пари, за да има за тях, да не им липсва нищо и да са щастливи. Пътуваше много с шефа си, а там имаше много гуляи и много изкушения.
Той я счупи отново. Тя го хвана в изневяра няколко пъти. Той къде признаваше, къде отричаше, къде се оправдаваше, че жените го нападали и той не могъл да се спаси. Донесе й венерически болести, извиняваше се и пак пътуваше. Това му беше работата, не може да е постоянно вкъщи, а и нали изхранва семейството!
Пропусна израстването на децата, пропусна самотните й нощи, пропусна трудностите, с които Тя трябваше да се справи, докато той отсъстваше. Но Той продължаваше да я обича с цялото си сърце. Така и не разбра защо Тя е недоволна от това, че го няма, след като като се върнеше ги носеше на ръце, между скандалите. Не разбра, защо Тя охладня към него, въпреки че всяко лято ги водеше на почивки, някои от които твърде екзотични.
Не разбра защо тя поиска развод, тъкмо когато той вече можеше да си остане вкъщи и спря да пътува. Той продължаваше да се надява, че тепърва предстои да заздравят семейството си, да са улегнали, да са заедно.
Не можа да разбере, че тотално й загуби доверието, а това уби любовта й. Той си остана баща и на двете й деца, но сам погуби любимия мъж.