Психично болен „цъка“ във всеки блок. Разчитайте на късмета си, на държавата не й пука.

Брутална смърт на 29-годишно момиче отново разтърси новинарските емисии, за обществото не знам. Не мога да съм сигурна и за държавните институции, които са пряко вързани с подобни извратени, кървави и страшни престъпления.
Докога кукувци като Петко от Лясковец ще вдигат на крак полицията, която сама се издаде, че го следи, и се стигна до убийството на командос Емил Шарков?
Докога ревниви ненормалници, които и да нямат жълта книжка, е повече от ясно, че са за въдворяване в психиатрията, ще избиват гаджетата, жените си, а държавата ще събира труповете и после ще ги храним в затвора?
Докога психота ще държат децата си през балконите и ще държат родителите си като заложници? Или направо ще ги избиват с брадви и сатъри, защото не са си пили хапчетата отдавна?
Докога на такива изроди ще разрешават да имат семейства, да създават деца и след това обществото ще страда от лудите и техните семейства?
Ама употребявал наркотици, той не е ненормален. Така ли? А да си нарежеш детето на парчета и да го сготвиш влиза ли Ви в моралните и етични норми, господа държавници, еврохуманисти и хелзинкски защитници на онеправданите?!
Ако имате съсед ненормалник, който по цял крещи, чука, тропа и не знаете кога ще го срещнете в асансьора достатъчно раздразнен, за да Ви пречука, няма кой да Ви помогне.

Ако случайно 112 работи и Ви вдигнат, ще Ви обяснят любезно, че докато не Ви нападне пряко, полиция няма да дойде и няма кой да Ви реши проблема.
Роднините на психо болните са тези, от които основно зависи те да се лекуват, да са в клиники и да си пият редовно лекарствата. Доста често обаче те са вдигнали ръце, не могат и не искат да се занимават, защото и държавата особено не им е от помощ в подобни ситуации.
Какво казват експертите ли?*
„Грубиянството, незачитането на етичните норми, отказът от кодекса на честта, като начини за успех в живота, са все признаци за психични разстройства. Това е живот под непрекъсната угроза от предателство – било от собствения ти организъм, било от собствената ти почтеност или добронамереност, било от външни атаки, които са напълно недопустими от етиката на цивилизования човек. Параноидният режим на ума се превръща в навик и ние все повече му се доверяваме, защото успява да ни спаси в някои ситуации. Така обаче, някак си цялата култура започва да се регулира чрез подозрителност, недоверие, говорене зад гърба, лицемерие, измятане. Хора на най-отговорни нива се държат като такива улични момчета, които нямат закони за чест и достойнство.“ Това казва проф. Тома Томов.

Според д-р Цветислава Гълъбова, директор на психиатрична клиника „Св. Иван Рилски“,

средностатистическият, български психиатричен пациент не ходи на работа, получава минимална пенсия, родителите му са на работа и той по цял ден е свободен да прави каквото си поиска.

В България няма дневни центрове за работа с психично болни хора, каквито работят по света. Няма специалисти, които да са прикрепени към тях и които да им помагат всеки ден. Има само болници, в които да бъдат отведени, в повечето случаи принудително. Там днес беше отведен и 60-годишен душевно болен от Бургас, който изхвърлил покъщнината си през балкона.

В Западна Европа грижата за пациентите, независимо дали те имат близки или не, след като е изписан от болницата, е поверена на водещ социален работник. Той се грижи за 8-10 пациенти. В България за всичко е отговорно семейството, докато го има.
Тя директно съобщава, че има отпор срещу създаването на единен регистър за психично болните:
„Има силна съпротива срещу създаването му. Аргументът е, че с него се нарушават правата на психично болните, защото всеки можел да злоупотреби с данните му. Аз не го приемам. Смятам, че в днешно време има начин да се защити и тази, както всяка друга информационна система. Без нея ние не разполагаме с достоверна информация, на базата на която да се планират здравните разходи за психиатричните болести. А те са много големи.“
В кървавите истории не може да не прибавим и увеличения брой самоубийства в страната, които според специалистите също са следствие от психично разстройство, защото

здравите духом и телом не посягат на живота си.
Убедена съм, че този текст няма да промени нищо. В България се реагира едва когато има смъртен случай. И тогава обаче реакцията е частична и кърпи само конкретната дупка. Когато всичко се продъни съвсем, паднат мостове и тунели, издавят се села и градове може да няма такава държава на картата на Балканите. Може пък да има, ама да се казва Сирия 2 или New Афганистан.

Ако имате проблеми с такива хора, не се отказвайте да сигнализирате на институциите. Имате пълното право. Дори ако е само за това, после да ги осъдите, че са бездействали. Разбира се, че в Страсбург.
_____________________________________________________________________________
*Цитатите на експертите са взети от публикации във вестниците „Дневник“ и „Труд“