Колко мъка могат да струват 35 лв. детски, ако …не си циганка

Съмнявам се, че тази история ще удиви която и да било българска майка, закалена ежегодно в мелачката на държавната машина в лицето на „Социални грижи“. Името само по себе си е парадокс на каквато и да било грижа, още по-малко пък социална.
Та да се върнем на основната тема, която убива всичко човешко в майката, която подава документи за получаване на детски всяка година, ако има финансовото право на това, според настоящото българско законодателство.
Стотици самотни майки с едно дете нямат право на тази благословена сума, само защото с лев надхвърлят изискванията за минималната ставка за член от семейството.
Е и какво, това пък са някакви си само 35 лева, биха казали мнозина.
Така е, колко са 35 лева, които обаче понякога могат да те спасят в много труден момент , с които можеш да нахраниш детето си.
Защо циганките не се отказват от тях, а раждат неистово деца, три-пет-шест, и стоят като че ли денонощно на опашките пред вратите на „Социални грижи“, не могат да си напишат имената, камо ли да попълнят декларациите за доходи, но стоят. Подават документи и получават парите, от които ние доброволно се отказваме с лека ръка.
Героинята на нашия разказ тази година реши да се заинати и да отиде да подаде документи за заветните 35, след като има това право.
Нищо не може да се сравни, никой разказ, с личния сблъсък със системата. Държавната олигофрения е ненадмината по дебилност, съчетана с огромната мощ да мачкаш гражданина.
Та нашата героиня, която от месец март е назначена на работа при минимална работна заплата, имаща право да получава детски отива в „Социални грижи“ в средно голям български град (същата история се случва във всички градове в страната без изключение), отива да подаде документите си.
1. В началото на април я връщат, защото няма справка за март за доходите, която всъщност става факт през април. Изпускаме един месец да получаваме детски.
2. Банковата сметка на хартиен носител, няма значение, че е вписана в декларацията ръчно. „Може да сте сбъркали някоя цифра“, коментира социалната служителка зад гишето.
3. Изненадващо са я предупредили да се върне с бележка от личния лекар за ваксините на детето и бележка от училище. (Обикновено се сещат при следващото връщане за нещо: „Не носите всички документи, които са необходими.“).

Дотук добре, както се казваше в оня виц, докато не последвало анонимно обаждане по телефона. Служителка на „Социални грижи“, но тя отказала да си каже името, затова остава анонимна за нашата история.
Та целта на обаждането била, да скастри нашата героиня, как може като е разведена с мъжа си да живее на същия адрес, на който е регистриран и той. Задължително да си извадела от общината удостоверение за адресна регистрация.
Нашето момиче обяснило, че към набора документи, които им е предоставила е и копие от решението на съда по бракоразводното й дело, в което пише, че тя има право да живее на посочения адрес, който обаче усъмнява така бдителните служителки на „Социални грижи“. След непреклонността на анонимната, героинята ни отива в общината, отново натоварена с един куп документи, както и нотариален акт на жилището. Там обаче чакат и собственика на апартамента да потвърди, че бившата му съпруга наистина живее на вече твърде спорния адрес. Е, съпругът работи в чужбина и няма как да присъства, независимо, че компетентните ни институции знаят и този факт и това е видно в системата им.
В крайна сметка нещата са достигнали успеваемост и срещу 6 лева и 4 дни чакане, заветният документ ще бъде факт.
Точно на излизане от общината обаче, на клетата ни героиня отново нервно и многократно й звъни телефонът. Пак от „Социални грижи“ я търсят.
Да й кажат, че ЦЯЛАТА служба все пак е преразгледала така необичайния й случай, и преценили, че тя няма нужда да си вади документ, който да удостовери, аджеба, на кой адрес живее.
С чувство за изпълнен дълг към държавата и милата ни Родина, нашата героиня може трепетно да почака през май 35 лева детски.
През това време циганките грам нямат подобни проблеми. Ако имат вече да сме чули по телевизора, а наоколо да кръжат от Българския хелзинкски комитет и да плачат заедно с обидените „роми“ как им потъпкват правата.