За едни 50 кинта, соц бунгала и …Миланка

Правенето на планове е хубаво нещо, но както всички знаем от опит, обикновено винаги се появяват обективни спънки, които да ни прецакат така брилянтно изпипаната схема. Горе-долу по същия начин стана и с планираното посещения на семейството в Обзор, втората от трите дестинации в морската ни разходка за това лято. Планиран престой, но непланирано посещение на най-невълшебно място, на което съм била.
И както вече маркирах в заглавието, за едни 50 кинта, които забавих, трябваше да избера ново място за преспиване в Обзор. Попадам на едно вилно селище Елит, още по снимките стана ясно, че има соц привкус, но си казвам: „Айде малко отминала романтика, има място за игра, ще има вероятно много деца, детето няма да скучае, к’во като къщичките са отпреди 60 години, изглежда спретнато и чисто.“
В денят на настаняването стигаме до Обзор и питаме къде се намира в началото на града, оказа се, че трябва да се върнем назад и в по един доста разбит път, който странно джипиесът знаеше, стигаме до комплекса, който моментално разпознах, но вече бях сдухана от реалността на гледката.

Гласът ни упъти: “Сега завийте надясно, пристигнахте.“ Тъй като не завихме, а продължихме няколко метра напред, стигнахме до друго вилно селище, с красива зелена градина,басейн и чисти,нови, спретнати къщички. Тайно в сърцето си се надявах да съм се объркала и това да е нашето място, но другото „аз“ викаше: „Нее, сега бъркаш, другото, гадното е!“
Така се и оказа, върнахме назад. Първа сграда- ламаринена, олющена сграда –столова , на стъклената врата амбалажен лист с надпис на ръка:
ЗАКУСКА 08.00 – 09.00 часа
ОБЯТ – 12.00 – 13.00 часа
ВЕЧЕРЯ – 19.00 -20.00 часа
Никой не ни посреща. Влизаме в така наречената столова. Мръсно, мизерно, вехто. Една усмихната циганка реже домати за обяда. Питаме кой ще ни настани, тя мигом излезе навън и викна в нищото:
„Миланке, имаш гости от бъдещето.“
Обърна се свенливо и попита „Чухте ли какво казах?“ и влезе обратно в кухнята.
И ето че Миланка дойде – черна като сомалийка млада циганка, спортно облечена, широко усмихната. Започва да говори на български с чуждестранен акцент, не цигански, като някоя чужденка, която от дълги години живее в БГ.
Направо ни повежда към една от къщичките, нито пита за резервация, нито нищо. Повдигам въпроса, а тя ме пита колко пише в резервацията ни, че трябва да платим. От половин час се надявам, че таткото вече иска да палим колата и да търсим нещо друго в Обзор, но той изненадващо мълчи. А му знам отношението към тази раса.
Стаята – майка плаче. Нови чаршафи, четири легла, един прозорец с ПВЦ втори – старо червече, от което боята се лющи при всяко отваряне, баня с мивка и душ, но без сифон за мивката. Ако искаш.
Засега оставаме. Виждам и бели семейства в т.нар. селище, не е толкова страшно май. Пълно с русначета – евтин лагер за тийнейджъри.
Сутрин рано викове, шеги и шляпане на чехли, вечер викове, силна музика и пубертетски шеги.

Нови гости дойдоха и отказаха настаняване и викаха на Миланка, която бързо, бързо избяга към към следващите си жертви: „Душа, то тук и пердета няма!“
На две момчета тя отсече: „За четири нощувки 80 лв., 100 – ако вземете и закуска.“ Стабилна са я избрали сайбиите на обекта, преценяваше клиента с един поглед и варираше с цената, за да не изпусне гост.
А в съседния двор беше супер, огромен ресторант, от който не връщат външни за комплекса, вкусно, страхотно ниски цени и невероятно чистота.
Ние преценихме в крайна сметка, че няма смисъл да се местим, само ще спим там, и по цял ден ни нямаше.
Издръжахме три нощувки, детето дори не схвана кое не е ок, за него всичко си бе купон. Третата нощ обаче вече ми избиха всички чивии. Цигански купон се въртя цяла нощ, като музиката утихна едва сутринта в седем и половина. Зачудих се коя музикална компания записва цигански песни, толкова много извъртяха през цялата нощ. Може и изнервеното ми ухо да ги е чуло като безкраен репертоар.
Събудих домашните любимци: „Ставайте да се махаме, че повече не издържам тук!“ Разбира се и двамата нищо не бяха чули.
Хубаво преценете степента на „романтиката“ преди да изберете мястото за почивка. А в „Елит“ изобщо не ходете. И наистина, уж си знам, но и снимките послъгват. В нито една стая и хладилник нямаше, както подмамваше в нета Миланка. Климатици ли? Тях въобще няма да ги споменавам. Сигурно думата я знаят, но пари за това не се дават, нито за по-сериозен ремонт. С циганин работа да си нямаш. Така го разбират бизнеса, така го въртят. Като не ти харесва, иди на друго място.
Със сигурност така ще направя всеки друг път. Надявам се и Вие.