Всеки опит да бъдем някой друг, рано или късно се проваля с трясък

Всеки си има ключова дума, която го охарактеризира най-точно. Не, не добър ли си, лош ли си, щастлив ли си, нещастен ли си, не е това.

Просто един е „откачен“, друг – „луд“, трети – „боен“ и т.н.

Така като се замисля, (а и без много да мисля), моята ключова дума е „хаос“. Не чак е толкова лошо май… Хаос в къщата ми, хаос в гардероба ми, хаос в мислите…

Повечето от приятелките ми са много подредени и това ми е носило доста негативи в брака. Николчо (покойния ми съпруг – б.а.) все искаше и у дома да е така, но не се получаваше много.
Не че е мръсно и занемарено, просто хаос.

Горкият ми мъж ме търпеше, по-точно приемаше такава, каквато съм. Много беше над нещата, голям късмет имах с него. Това си беше любов, каквато не се случва на всеки.
Това с хаоса – опитвах се да го променя, да се променя, но това е като с опитите да отслабнеш. Казваме си: „От понеделник“ или то 1-во число на месеца и така отлагаме или правим неуспешни опити, докато накрая му отпускаме края до следващия напиращ ентусиазъм по темата.

И аз така пробвах с много опити, децата бяха малки и винаги имах оправдание пред себе си, че те разхвърлят играчки, че не си прибират нещата и т.н., което всъщност нямаше нищо общо с цялостната домакинска работа и подреденост на къщата.

Спомням си един емблематичен опит да оправя“хаоса“.

Николчо ходеше по изпити, лекции и когато един такъв път отсъстваше, реших, че сега е моментът да поправя нещата и да блесна като оправя къщата, че като се върне направо да ахне от чудото. Разбира се очаквах и похвала.
Оправих горе-долу жилището и реших , в очакване на неговото връщане, да се понаглася и аз.
Облякох се по-така и реших да си вържа шалче на врата за повече шик.
Като се погледнах в огледалото обаче не се одобрих и го захвърлих на едно кресло.

Какво се случи след това ли? Още с влизането в апартамента и по-точно в нашата стая, първото нещо, което мъжът ми видя, беше захвърленото злополучно шалче!

То не заемаше нито много място, нито пречеше по някакъв начин, освен че бе не на място.
Това шарено парцалче така раздразни Николчо, че ми каза ядосано: „Такъв безпорядък е в тая къща, че забрави, че не сме се виждали две седмици!“

Шалчето ми изяде радостта от срещата…

Автор: Госпожа Емилия

Leave a Reply