Колко бурна с емоции е първата любов! Силна и неподвластна на знаене, можене, предразсъдъци…

Сладка, смела, безразсъдна и …разбира се, какво друго, ако не вечна!
Тази, първата любов, съществува без особено да има притеснения дали другият наистина ме харесва, обича ли ме, ще ми звънне ли…Харесването е видно, неприкрито и показно. Има огромна отдаденост, веднага и до край. Завинаги. Изживяващите носители на първата любов не вярват, те са твърдо убедени, че тя ще трае винаги и друга никога няма да има.
Чудно нещо е първата любов, искрена и чиста. Прекрасна е! Особено ако е споделена и особено ако си на 8 г. Никой не може да те помръдне. Да ти се изпречи, да ти попречи. Само ти, любовта и другият. Триъгълник, който няма нищо общо с този на възрастните. Те всъщност пораствайки вече са опорочили смисъла на триъгълника на чистата любов.
Моралистите, по-тихо. Не ми се слушат поучително размахани пръсти: „Каква любов на тази възраст, има време за това!“
Ако сте проспали като малки емоциите си, така дремете, но хъркащо, и като възрастни.
Това си е Ваш проблем, не на любовта. А онези, които си спомнят първите детски трепети, но след това вече се е случило нещо друго, нека знаят –това незабравимо усещане още го има. И няма да си отиде, докато не умре последният човек.
И не говоря за първата любов на 15-16 години, а точно тази на 8 г. , 1- 2  плюс или минус години. Когато познанието за секса, мръсните лъжи и номерата е само “Shade of Pale“. Откъслечното все още познание и неразбиране на сексуалните отношения не ги включва в тази чиста и първа любов.
Тук съществува само детската непоколебима вяра, че настоящето е вечност, а тя е неизменна. В нея няма място за съмнения, има малко ревност, но не тази на възрастните. И може би чувството за собственост с годините ще се задълбочи и ще стане истинска ревност за порасналите комплексари. За жалост, ревността се поражда докато се оглеждаме в собствените си недостатъци, които вместо да приемаме и живеем с тях доброволно в мир и разбирателство, приемаме за страшен недъг, който другите, за да не видят, прикриваме с ревност.
Наблюдавам дъщеря ми и нейно приятелче, и си давам сметка, че това чувство отдавна съм го забравила. Липсата на срам и свян при детската среща, която основно и на първо място предвещава прекрасна и бясна игра на двама съмишленици, които не мислят за сметки и битовизми. Двама свободни все още мънички на ръст човека, с чисти сърца и души, които вярват в прекрасното на света, не познават още лъжата, предателството. Не мислят как да си скроят номер, да излязат с друг или скришом да початят с някой нов потенциален сексуален обект. Абсолютна увереност за самодостатъчност един с друг.
Жаля ги, че скоро това ще си отиде. Че още малко и ще пораснат. Ще правят нещата по друг начин. Като нас, възрастните. Чудя се кога и ние сме се разделили безвъзвратно с тези прекрасни усещания и детска взаимност и тотално сме я погребали. За да дадем доброволно място на тревожни и непълни връзки, разбити сърца и лъжи, много лъжи плюс самозалъгване.
Жал ми е и за нас, че вече не можем да си върнем детската чистота и невинност. Някога нещо се е случило.