Пепеляш и краставата жаба

Имало едно време едно момче – Пепеляш. Той бил нищо и никакъв принц. Нито родителите му, нито придворните, още по-малко през девет царства в десето някой го понасял, но всички му се мазнели. Все пак бил принц, макар и нищо и никакъв.
Растял си Пепеляш все така необезпокояван от околната неприязън и дори омраза, но си мислел, че всички го харесват, защото много му се кланяли и го величаели колко е красив, велик и какъв справедлив крал ще стане един ден.
Всеки път след тези думи Пепеляш се надувал като паун и отминавал подлизурковците с такова височайше пренебрежение, че не успявал да види погнусените им физиономии зад гърба си. Те толкова не можели да го понасят, че ставали още по-изобретателни в подмазването си и измислянето на суперлативи, с които да го издигнат още повече в собствените му очи.
Ако ме питате как е изглеждал, историята тук мълчи. Никъде не се споменава за моментите, в които той се е оглеждал самодоволно в огледалото, особено след като така хубаво са го нахвалали верните поданици.
Станал голям момък Пепеляш, дошло време да си избира булка. Бащите на принцесите, т.е. кралете в околните кралства, изтръпвали при мисълта, че може да се наложи да си дадат чедото на тоя нищо и никакъв принц. Но само ако знаели, само ако знаели, нямало изобщо да се тревожат.
Нищо и никаквият принц изобщо не се интересувал от местни и чужди хубавици. Те разбира се че никак не били на небесното му ниво. (Не бил и гей, ако следва логичният въпрос.)
Пепеляш от години подозирал, че за него в света има само една-единствена и невероятно красива, умна, талантлива и с всички други екстри идеална жена, която той сам щял да намери и познае. Даже я знаел коя е – тя била омагьосана принцеса. Естествено, че в жаба, толкова е елементарно.
И така, нищо и никаквият принц тръгнал да я търси от езеро в езеро, от блато в блато, неистово убеден в успеха си. Оказало се, че тя не била чак толкова далеч – само зад още три кралства. В най-мръсното и долно блато, което може да си представите. Надвел се той над мръсната вода и се представил кой е – с най-силните метафори, които бил чувал от подлизурковците в двора. Пепеляш бил силно убеден, че няма как принцесата да устои на ума и красотата му, освен това нали бил и принц, нямало как да не развали магията, промотирал се той на жабата-принцеса.
А тя дълго време го слушала под водата, знаела как се разваля магията и чакала този момент от столетия. Излязла на повърхността, където стоял неустоимият и го видяла. Видял я и той. Но срещата им била кратка. Не успял да я целуне. Краставата жаба толкова се погнусила от нищо и никаквия принц, че бързо се върнала обратно в блатото.
Не се оженили и не заживели щастливо.
Пепеляш до края на живота си останал противен, сам и нищо и никакъв принц.