Упссс, малка грешка – желанието да имаш някого не е влюбване, а леко камшиче по егото

Посвещавам размислите по темата на една бяла мишка в лабораторните опити на любовта.

Младостта е онази чудна магия, съчетана с наивната глупост, идеализъм и чиста вяра във вятърни мелници. Всяко хубаво момиче или момче ни вземат акъла и ги искаме. Докато гоним красотата, години по-късно разбираме, че е твърде невъзможно да има всички хубави мъже или жени. Физически-времево е невъзможно, но кой може да ни спре да опитаме!
И така, в търсене на голямата любов – това е повече от ясно, кой не я търси!, междувременно срещаме много истински любови, и то от пръв поглед в повечето случаи.
Някои от тях обаче по неизвестни нам причини, отказват да разберат, че са ни любовта. Уж има някакво привличане, има харесване, но пълната взаимност им убягва. Е точно това дърпане ни влудява, без да успяваме особено трезво да анализираме причините за поведението на отсрещната страна, която със сигурност има осъзнати или подсъзнателни причини да ни прави на луди.
И като се почне едно упорстване от наша страна, ама искам го тоя другияяя, искам гооо и няма отказване. Тук вече няма никакво значение обектът на нашето желание с каква душевност, мисловност или приятни за нас черти на характера е. Ама никакво значение!
Важно е, че ни се дърпа, без оглед на причината, а егото ни заревава кански и единствено постигането на целта може да потуши този рев и наранено сърце.
Започват напразните усилия на сексуалността, но не и на любовта, както всъщност си мислим, че е. Безумното влюбване се бърка с нагон, а преследването и постигането на целта е задоволяване на его, а не на реални и истински любовни трепети.
Не бива да пропускаме и това, че харесваме един и същи тип хора, поведение, имам свой вкус, който не съвпада с този на околните и в никакъв случай не трябва да се влияем приятелите ни или светът какво мисли за обекта на нашите желания.
Както казва Фройд: “ Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание.“
Ако на финала целта ни е постигната и сме завоювали така желаната плячка, усещането за победа е сигурно, но са сигурни поне още две неща:
1. Вече не ми е интересно, това всъщност никак не е моят човек. Какво да правя сега?
2. Това е точно каквото търсех и исках. Толкова съм щастлив/а!
Ако е т.2, честито! Ако е т. 1 – хич не се мъчете. Дори и другата страна вече да е налапала въдицата. Няма да се получи гладка и равностойна връзка. Затова пък сте натрупали опит, може да се каже, че сте си направили съответните изводи и …смело към следващата любов, или просто игра за почесване на егото. Всякакво съсипване на психиката е строго забранено!