Искам нормално и спокойно майчинство, щастливи и равноправни деца!

Да си майка е най-прекрасното нещо на този живот!!!

Най-трудната и най-сладката професия. Най-чудесното изживяване, което може да се случи на една жена. Всичко останало бледнее пред това усещане. Няма аналог на тази любов.

Единствената, най-силна и най-истинска. Неподправена с нищо, освен с незаменимата връзка между майката и детето й.
Никога никого не съм обичала така, както обичам дъщеря си. Когато станах майка, разбрах, че всички други сърдечни драми са нищо в сравнение с любовта която получавам и давам на милото ми малко човеченце!
Съчетано със страховете ми тя да е здрава, щастлива, никой да не я нарани, с тревогата дали се справям като родител.

В първите години от израстването й, ако трябва да съм точна – до първи клас, я гледах сама. Без баби и дядовци. Първите две години с баща й, след това останахме само двете.

На ясла лесно я записахме, но с детската градина не ни се получи. Докато не влязоха в сила връзките. Без намиране на подходящия човек, който да ни осигури по втория начин място в детска градина, не ми се мисли през още какво щяхме да минем.
Със сигурност трябваше да спра да работя, защото нямаше да има кой да я гледа. А тъкмо бях започнала нова работа, осем месеца след края на майчинството.
Отрича ли някой, че дискриминират майките с деца?! Децата се разболяват и никой не иса такъв работник или служител, който да му отсъства постоянно или поне твърде често.

Доста работодатели не ме взеха по тази причина, въпреки дългогодишния ми опит в професията и доказаните ми умения.
Да не говорим, че когато се омъжвах, шефът ми на предходното работно място ми заяви: „Нали ми обещаваш, че скоро няма да раждаш?“
Не съм обещавала нищо, но доста неприятно ми стана. Омъжвам се И за да имам деца, а не само да работя като вол на някакви хора, които ти изцеждат здравето, в работна среда и условия доста близки до първобитните, където караха служителите да си плащат сметките на служебните телефони…

Добре че напуснах, преди да забременея, но пък това ми създаде трудности при намирането на работа след това.
Основният въпрос обаче е да наложат ли със закон връщането на майките на работа по-рано и да няма двугодишно майчинство.
Властта се опитва да вземе първо едни пари от майки, които ходят на работа, но циганските социални пари продължават да текат към електората от сигурни гласуващи.

Второ – не са направени всички други реформи, които да гарантират връщането на майката на работа, а с това децата й да бъдат в съществуващи, работещи ясли и детски градини, в които работят кадърни професионалисти.
Сигурна съм, че повечето от Вас са майки, а на други им предстои да станат такива.
Наслушах се на майки, които били щастливи, когато ходели на работа, затова бързо зарязали децата си – на кого не стана ясно, и още в първите месеци след раждането се върнали на работа.

Те щастливи, съответно и децата им щастливи с щастливите си майки. Такива майки дават за пример Швейцария, където майките имали кратко майчинство, а детските градини – приказка, в която всяка българска майка би си пратила децата.
Няма начин да не е така, но тук сме в България, по отношение на условията и на работа, и в детските градини.
Всъщност най-първото, на което трябва да обърнем внимание, това е отношението майка-дете.
Махаме всички финансови въпроси, които управляващите се опитват да вкарат в темата. Не са маловажни, но за тях по-нататък.

Доказано е, че връзката между майка и дете е най-важната за развитието на детето и нищо друго не може да я замени.
Няма кой да замени майката в израстването малчугана и първите три години от живота му са от първостепенна важност.
Развитието на детето през първите месеци и години след раждането е от основна значимост за бъдещото физическо и психично оформяне на човека. Това е период на неговото първо приспособяване към живота, на първо запознаване с околната среда и на придобиване и овладяване на основните човешки прояви. Ако грижите на възрастните се ограничат само с хигиенни мероприятия и хранене, психичното му развитие ще изостане. От напълно безпомощно същество, каквото е детето при своето раждане, в продължение на първите 3 години то придобива ред способности и умения.
Ако някой иска да ми обясни, че една баба или възпитателка в детска ясла ще свършат тази работа по-добре от майката, няма как да ме убеди.

Да не говорим, че в днешните времена много семейства, или дори самотни майки сами отглеждат децата си, без помощта на баби или други помощници.
Да не говорим, че много от родителите на майката и бащата още ходят на работа и нямат възможност да помагат.
Влизането в ясла, детска градина или в училище е едно безумно надпреварване с тежката административна държавна машина, блъскане с корупция, търсене на вратички в закона, натъкмяване на адреси по местоживеене и дори умишлено „разболяване“ по документи на децата, само и само да бъдат приети в гореизброените заведения.
Каква е вероятността да ходя на работа в подобно положение, ако детето си остане вкъщи?!
Каква е вероятността да започна нова работа, ако детето не ходи на детска градина или ясла и не е прието заради безумните правила и корупция в общините и детските заведения?!
Колко фирми се радват да приемат жените след майчинство, когато знаят как в яслите децата започват чести боледувания и майката постоянно отсъства?

Пак каруцата пред коня. Питат ЕК за указания, как да спрат отпуските след майчинството и как да върнат по-рано майките на работа.
Аз искам да съм с детето си в първите му и най-важни години и никой не може да ме замени в това. Искам когато след това се върна на работа, да не ме гледат като втора ръка, защото съм отсъствала две години и защото ще отсъствам, тъй като малчуганите боледуват.
Искам ясли, детски градини и училища за всички деца, с всички удобства, за да не се налага да даваме пари на корумпирани общински служители, понеже в тази държава това става единственият начин за успеваемост на българското семейство.

Искам правата на децата ни да са равни на тези, които имат за циганите, защото те в момента имат повече права от нас. Но не ходят на работа, получават социални и никой не ги бърза да карат кратко майчинство.
Искам майките на деца в неравностойно положение да имат всички условия и финансови възможности, за да могат да отглеждат децата с в равни условия с всички останали майки.
Толкова ли много искам, а какво искате Вие?