Супер стара рецепта за щастие

Стоя си на една селска тераса, в един хотел на село, гледката е перфектна и все още зелена, тишината е съвършено допълнена от музиката на щурците, само аларма на кола я разбива на парчета и ме връща в настоящето. Мисля си всъщност, колко е лесно да бъдеш спокоен, ако сам си позволиш да бъдеш. Как на теория си повтарям едно и също, но докато не направя каквото и да било, няма да усетят свободата на спокойствието и да съм щастлива. Само прилагай и всичко ще се намести.

Ежедневието ни убива. Бавно, но адски категорично сигурно. Всеки ден е път към смъртта, каквото и да представлява тя. Освен, че не си вече на тази земя и няма повече да страдаш, но и да се радваш.
Преди да те забравят почти напълно, но сигурно, останал в нечии сърца и спомени, и просто некролог за всички останали. Едно-две поколения и край. Освен ако не си в учебниците.
Масово всички ще умрем от рак. Други от инфаркт или инсулт, трети – при катастрофа, а четвърти – от нещо друго, вече в конкретиката на съвремието, може и да се окаже екзотична смърт. Просто да заспиш и да не се събудиш сутринта, без никакви болежки, например.
И преди да се олея в черните краски, а може би пък бели, да разкажа все пак за рецептата.
Депресията ни скапва всеки ден. Държавата, работата, семейните войни, гадните началници, сметките за тока, некоректните колеги, коректните монополисти, високите сметки, ниските заплати, съседите, връзките…Всичко наоколо.
Един почти убийствен кръговрат, в който като че ли нищо не се случва. Арест до живот.
Аааа, да, рецептата.

Промяна! И бонус – почивка!

От нещата, които ни натоварват, изнервят и зацикляме. Спорт, нова работа, нови връзки, нови познанства или защо не – самота за някакъв период?
Не, не мога да излизам с приятели, те всички са заети и си гледат своя живот.
Не, не мога да ходя на спорт, как ще се прибирам.
Този човек ме притеснява, защо ме тормози, не искам!
Пия постоянно хапчета, защото не издържам, животът ми е скапан, никой не ме обича, самотен/а съм, детето ми е в чужбина и не му пука за мен, а аз дадох всичко от себе си да го отгледам и изуча.
Мъжът ми ме пребива.
Жена ми постоянно ми изневерява откакто сме женени, но не смея да се разведа.
Детето ми се дрогира, нищо не мога да направя.
Неизлечимо болен съм, ще умра!
….
Палитра от лични драми, граничещи с ужаса.
Всички те дълбоко наши, най-сериозни, най-тревожни, най-непоправими. Само за нас и на никой друг в света, който, повече от ясно, не ни разбира.
Няма кой да ни извади от дъното. Нашето си дъно. Колкото и да му се иска и искрено да ни обича. Затворът е в главата ни, оправдателната присъда или помилването е пак в главата ни. Зависи от нас.
И понеже никой не може да ни причини злото, което само ние можем да си причиним, никой не може да ни отнеме щастието, което сами да си създадем.
Промени нещо, смени нещо, махни се от кръговрата. Спри срещите с неприятните хора. Те не помагат, а натоварват.
Слушай музика, отиди на кино, срещай се с нови хора.
Смени работното място, приключи скапана връзка, за която отдавна знаеш, че не струва. Отиди на спорт. Задължително почивай извън града. Задължително. Попий нови места, нова атмосфера, нов въздух.
Малката промяна е крачката към голямото спокойствие. Себесъзерцание на друго място, пренареждане на приоритетите, оценяване на себе си.
Никой не се родил, за да живее нещастно. Ако не му организират заговор, война или убийство, всичко е в ръцете ни.
И да, рецептата е елементарна и много стара. Прилагаме ли я върху себе си или само страдаме и търсим вина другаде? Силата е в нас.

Leave a Reply