„Разчепкай се“ из основи и ще се познаеш

Познавате усещането, че в някои моменти не сте на висота, не може да се справите с дадена ситуация, с даден човек, въпреки че дълбоко в себе си знаете точно как да постъпите. Дори в някои случаи предварително се подготвяте за разговор с половинката, приятел или шефа, но реално нищо от предварителния сценарий не изпълнявате както смятате, че е най-добре и за двете страни.
Или пък сте имали внезапна паник атака от предстоящо събитие, започване на нова работа или среща с напълно непознати хора.
Знаете ли, че оннзи хубав младеж или красивото момиче точно срещу срещу Вас, които мълчат, имат много самоуверен вид и изглеждат като напълно недостъпни божества, изпитват същите неща?
Не е много за вярване, но е факт. Хората не разкриваме пред другите тези си вътрешни неща, само родителите ни и най-добрите ни приятели ни познават така добре. Приятелите май повече от родителите.
Външната фасада на хората крие комплекси, несигурност и срамежливост, за които дори не може да предположим, съдейки по външния вид и самочувствието на пръв поглед.
За тези слабости и неувереност не е виновен външния свят, който е твърде агресивен, нито чувствителната ни душа. Не е оправдание също, че някои хора са просто по-отворени, ние просто сме такива, по-свити, по-срамежливи.
Вярно, всеки е с различен темперамент, възпитание, възприемане на света, но може да се доизградим сами, да стъпваме по-уверено, да гледаме по-уверено, да действаме още по-уверено от досега.
Трябва да се върнем назад в миналото, смело да отворим всяко затворено и нарочно забравено чекмедже на спомени и да извадим оттам призраците на страховете си, на преживените обиди, унижения, да ги изтупаме от праха, да ги огледаме от всички страни и да ги разцепим на атоми.
Да потърсим всички онези причини, които са ни направил такива, каквито сме сега и ако не се одобряваме особено такива, да ги надградим и да дадем на себе си най-хубавото, за да тече животът ни по-добре от досега.
Ако се осмелим да се изправим срещу себе си, естествено, че е болезнено, ще получим отговорите, които дори умишлено сме крили от себе си с най-различни, лесни и елементарни оправдания.
Защото е по-лесно да се оставиш на течението, да мрънкаш колко ти е труден животът, как нямаш късмет, отколкото да се разтърсиш из основи, да си плеснеш сам няколко шамара и отрезвен да продължиш напред.

Вътре в нас са скрити всички отговори.
Няма кой да ни даде нищо в живота. Постигаме всичко сами с изборите си и решенията, които ги съпровождат. Колкото по-малко си вярваме, толкова по-трудно се справяме. Някои стигат до лекарства, до алкохолизъм, до наркотици или до други летални спасителни изходи.
Няма кой да ни помогне. Външната намеса не може да пробие стената, която е между нас и околния свят.
Извадете пред себе си всички мръсни чаршафи, разгледайте ги внимателно, проучете ги и ги изгорете.
Пътят е начертан, но ние избираме как да вървим по него.