Бозавата дама и джипа

Има един тип женички, които остават загадка за мен. Ако някой не ми обърне внимание, може дори да не забeлежа, че са наоколо. Фон, сиви мишки – изключително безлични същества. Та тези лишени от всякакъв цвят дами все някак намират начин да се устроят прилично, даже много прилично в живота – да наредят съпруг, дете, кариера, охолство и … любовник. Как го постигат, ей Богу, не разбирам?!
В майчинство съм вече доста време – 5 години. Имам три деца. Това налага ежедневни разходки и пребиваване в градинки и паркове. Не съм от най-социалните родителки, които смятат, че знаят всичко за храненето и лекуването на всякакви болести с хомеопатия. По тази причина наблюдавам отстрани прелюбопитни истории.
Вниманието ми привлякоха двойка родители, които бутат тържествено супер луксозна количка и въртят кръгчета до припадък в парка сутрин и следобед. Отвътре се кокори момченце и отегчено наблюдава света. Майката и таткото не са първа младост, но са доволни от себе си – изпънати, изгладени и сресани, като пластмасови. Те също не общуват с никого, но от време на време се поглеждат одобрително и се подсмиват на някое тръшкащо се хлапе и почти умопомрачената му майка.
Минават няколко месеца, всеки ден едно и също, струва ти се, че тези хора нямат проблеми, животът им е подреден точно така като са искали.
Минава година и хоп – таткото остава сам с количката по алеите в парка, а отрочето започва да проявява интерес към заобикалящия го свят. Това изисква известно социализиране с останалите, защото, за да се докопаш до люлка се редиш на опашка, а хлапето от съседната люлка задължително започва да се закача с твоето – изрядно дете.
Таткото, вече сам без госпожата, се поразчупи. Взе да си приказва с майки и баби и да пуши тайно до едно дърво, като истински се наслаждаваше на кръгчетата дим, които изпускаше от цигарата.
Точно 18,25 ч се появява тя – майката, избрала кариерата пред майчинството. Тя е важна, костюмарка, носи очила и адски криви крака, но това изобщо не й пречи да ги показва обилно на света. Никой не й обръща внимание. Градинката е под нейното ниво. Подбира съпруга и хлапето и се прибират. Малко по-късно отива на пазар – по къси панталони и обувки на токчета. Буклите й се носят от вятъра, трудно й е да се справи с тях и торбите. В този график и дизайн преминава и втората година.
Хлапето тръгна на градина, воденето и взимането на детето са ангажимент на таткото. Играта в прака също, няма делник, няма празник.
А онзи ден бозавата и безцветна дама се метна в сребрист джип и целуна мъж, който не беше клетият съпруг!
Точно тази, лишена от всякакъв цвят дама, устроена житейски прилично, даже много прилично и … любовник! Как го постигат такива, ей Богу, не разбирам!

Душана Дудева