Два безпогрешни признака кой наистина държи на теб

 

Кога се преценява кой наистина е важен в живота ми и наистина държи на мен?

Искам хората, които харесвам, също да ме харесват и то точно със силата на моите чувства и нито грам любов по-малко.

Често обаче усещам, че това не е така, а ми е важно точно определени хора да отвръщат на сърдечния ми ритъм с реципрочно биене на сърцето в хубави и лоши моменти. Да плачат с мен, когато рева останала без дъх, и да се радват до полуда, когато съм подивяла от щастие.

Има хора, които обичам, а те някак си не ми отговорят по същия начин. Да, казват ми, че ме обичат, да близки сме, но някак си не е достатъчно, усещам го, знам го, не ми харесва и май повече се правя, че не е така, отколкото да приема реалността.

Има два прости начина да разбереш кой наистина държи на теб: болница и празници.

В болница съм или съм в много труден за мен период в живота ми, е всъщност едно и също. Дори и продължителността на периода в двете ситуации може да съвпадне.

Кой помни празника ти? Интернет е така уго́ден да напомни на близки и не толкова близки приятели, че имаш рожден ден, например. Кому помага това? Вижте ме, днес имам рожден ден, да не забравите да ме поздравите.

Айде няма нужда. Не си пиша рождената дата по такива места. Нарочно. Който помни, няма да чака Скайп или Фейсбук да му напомнят, че съществувам. Както се казваше в един виц: „ Мерси ще кажа на такива любови“.

И по-интересното е, че в определени моменти от живота държим на вниманието на точно определени хора. Всички останали приятели са сетили, някои са пропуснали, но пък ние ще пропуснем да им се разсърдим, защото на всеки се случва, защото може би има някаква причина да са ни пропуснали в такъв момент. Другата група от приятели или обичани хора обаче нямат шанса на прошката. На тях сме обидени, от тях сме засегнати. За тях оправдание няма.

Защо в болницата не дойдоха да те видят същите тези любими и толкова близки иначе с теб хора?

Толкова ли е трудно да отидеш да видиш близък, който само има нужда да си поговори с някого и да види любимо същество, което го е грижа? Защо точно те научават как си от другите, които са имали куража да те посетят, да поседнат до леглото ти и да ти кажат, че искат да оздравееш и отново да прекарвате времето си заедно?

Прецени в такива моменти на кого наистина му пука за теб. Не съди прибързано. Сравни с други подобни ситуации. Сравни как този, на когото държиш, е постъпил с теб и друг път и как постъпва с други хора, които също са му близки. Този кантар безпогрешно показва заслужава ли си да страдаш за някого и да плачеш, че не ти е точно толкова близък, колкото на теб ти се иска да е.

Има ситуации, които могат да бъдат приети . Да махнеш с ръка и да не се сърдиш. Сърденето товари и трови душата.

Има повторяемости и неглижиране на личността ти, които нямат нужда от компромис. Продължи напред и не се натоварвай с подобни хора около себе си. Те не са твоите.